Имал хан Кубрат петима сина и една чудно хубава дъщеря – Хуба. На тях той завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта на баща си Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцег бързо забравили мъдрия бащин съвет и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала новини от тях. И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца. Аспарух прегърнал сестра си, а тя завързала на ръката му бяло-червената нишка. И заживели свободни и честити на новата земя, но... историята не свършва до тук, а се повтаря всяка пролет, когато българите се закичват с мартеници за здраве, късмет и благополучие.
За да продължите традицията, “ХУБА” предлага както богато рабнообразие от мартеници, така и материали за прозводството им.
Нека заедно да напишем продължението на легендата...